Благовест Кирилов: Цифровизацията на икономиката е предпоставка да останем конкурентоспособни в новия европейски модел след Ковид

Благовест Кирилов, втори в листата на БСП за 23 МИР-София на коалиция „БСП за България“ под №33 в интегралната бюлетина

Водещ: Макар да твърди, че не е професионален политик, Благовест Кирилов вече е бил народен представител от коалиция „БСП за България“ в 45-ия и 46-ия състав на Народното събрание. Иначе е предприемач в сферата на информационните технологии и изнесените услуги, паралелно с това преподава в Техническия университет в София във Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт, който и той е завършил. По негова инициатива в 46-ия парламент се създава Комисия по дигитализация, електронно управление и информационни технологии, на която той съвсем скромно е само редови член. И за други негови идеи в електронното управление ще разговаряме в следващите минути. Срещата ни е с Благовест Кирилов, втори в листата на БСП за 23 МИР-София на коалиция „БСП за България“ под №33 в интегралната бюлетина. Продължава ли БСП да настоява за промяна на структурата на бъдещия кабинет и създаването на специално министерство, което да отговаря за електронното управление и високите технологии? В момента за развитието на сектора на информационните технологии отговаря Министерството на транспорта и информационните технологии, а за електронното управление – Държавната агенция към Министерски съвет. Защо е наложително по-тясното административно профилиране?

Благовест Кирилов: В последните месеци видяхме, че различните части на електронното управление – нека ги наречем така, не функционират или не функционират заедно, и това се дължи най-вече поради липсата на комуникация между институциите, тъй като всеки дърпа към себе си без да види какво правят другите. Тема за това беше дори преброяването на населението, пример аз това е подготовката за машинното гласуване, както има много други примери с всякакви електронни услуги, които се предоставят на гражданите. Няма как дигитализацията да е само притурка към името на министерство и да очакваме, че цялото нещо някак си от само се би ще работи. Да, има Държавна агенция „Електронно управление“, която обаче само по себе си не е достатъчна, за да контролира цялостно процеса и да работи съвместно с всички останали министерства. Заради това държим на това, че е необходимо да има министерство, което да е така да се каже принципалът на електронното управление, разбира се, Държавна агенция „Електронно управление“, както и различните други структури, които влизат в този състав, трябва да бъдат под шапката на това министерство.

Водещ: Защо се получи така, че и преброяването на населението, и гласуването преминават през сериозни проблеми? Казано на кратко, май не се справяме добре с тях.

Благовест Кирилов: Факт е, че се справяме въпреки всичко, така че все пак има нещо похвално. Но това не бива да ни спира от това да търсим промяната на цялата система, защото не можем да правим нещата на парче, да ги сглобяваме в последния момент и да очакваме, че те ще работят ефективно. Няма как един процес, който е предвиден да бъде аналогов или на живо, да го превръщаме в дигитален само като го вкараме в някакъв електронен формат. Преброяването е много добър пример за това, тъй като казваме не стига, че хората имаха трудности с електронното преброяване, където не можеха да влизат, не можеха да го използват, след това трябваше, първоначално беше казано, че този код, който получават, всъщност трябва да изчакат да дойде преброителя, което не се знае също така кога ще стане, за да му го дадат. Тоест, не правим по-лесна услугата и по-лесно функционирането на цялостния процес, а даже го усложняваме, като вкараме допълнително към това и риск за личните данни на хората.

Водещ: Това, че технологичният сектор все още не е приоритет на управлението на държавата на какво се дължи?

Благовест Кирилов: Технологичният сектор през последните години е секторът, който бележи най-големият ръст в икономиката на България, и най-вероятно много от факторите във властта си казват: „Добре, щом те се развиват, значи нямат нужда от нас“. Да, факт, че държавата не трябва да бъде водеща във всеки един сектор, особено в технологичния и в сектора на иновациите, но няма как тя да не работи с него и да не използва потенциала, който имаме. Тъй като има много добри експерти от сектора, които са в България, и които биха могли да бъдат използвани така, че да подобрят качеството на електронното управление на услугите, които държавата предоставя, но до момента това не се случва. Мога с щастие да кажа, че всъщност в момента започва да има инициативи вече за по-тясно сътрудничество между гражданското общество и здравната администрация в сферата на електронното управление, както и да се видят какви са възможностите на тези сектори.

Водещ: Как държавата може да използва потенциала в тези сектори, по какъв начин?

Благовест Кирилов: От една страна, могат да се създадат т.нар. „експертни групи“, където различни експерти по да дадем за пример дадена електронна услуга, могат да се използват експерти, които да тестват дали функционалността е на даденото ниво, да тестват дали сигурността е на даденото ниво, както и да дадат идея преди самата системата да влезе в употреба и преди разработката да е приключила. По този начин да, разработката може да е възможна вътрешно, но ние получаваме и външния опит, който има понякога доста по-широк кръгозор, и получаваме доста идеи, които можем да приложим преди всъщност цялото нещо да се пусне на гражданите и да ползваме тях като тестова база за всяка една услуга. Това е едното. От друга страна, тясното сътрудничество със сектора, особено при разработването на научни разработки, както и иновации, е нещо, което към момента все още липсва в България. И не е достатъчно да привличаме само инвестиции – ако тези инвестиции не са вложени в разработването на нови продукти и на продукти с висока добавена стойност, понеже ние правим един кръговрат, при който всъщност добавената стойност изтича извън България, и това не е дългосрочно добре за нашата икономика.

Водещ: България заема едно от последните места в Европейския съюз по индекс на иновации и трайно на едно от последните места пак в Европейския съюз на дигитална трансформация на икономиката. Същевременно с това секторът на информационните и комуникационните технологии е най-бързо развиващият се у нас, като ръстът за последните 3 години е 22% - това е според вашия анализ. Какво може да се направи, за да се излезе от омагьосания кръг на въпросния парадокс? Тъй като това е парадокс – вода газим, жадни ходим.

Благовест Кирилов: Разбира се. То за съжаление не само в този сектор, но всичките останали кризи и проблеми, които имаме в момента, както с цената на електричеството, така и с галопиращата инфлация поради поскъпването на всичките останали услуги и стоки, всъщност секторът информационни технологии е един от тези, които можем да ги използваме най-добре, за да подпомогнат работата както на малките и средните предприятия, така и на големите компании в България, като приложим всъщност електронно управление на практика, не само като химера, както беше досега – влагат се едни пари, които изчезват, а пък ефект няма. Това направим ли го, всъщност ще улесним процеса, и тогава ще може да се влагат повече време и усилия, както и на ресурси, в разработването на нови продукти с висока добавена стойност, както и такива услуги разбира се, а не само да търсим как да функционираме, как административно се борим с държавата, тъй като административните спънки, които държавата създава пред сектора, до голяма степен го отказват от това да се бори за своите идеи на българска почва. Много малки предприятия и средни предприятия предпочитат да търсят финансиране на европейско ниво, което означава, че те ще се изнесат да работят там, както и печалбите и всичкото останало ще отиде извън България, вместо да направим инфраструктурата, както и законовата база и нормативната база за това.

Водещ: Какво е мястото на сектора на електронните услуги в условията на икономическа и епидемиологична криза?

Благовест Кирилов: Смятам, че Ковид ни показа, че без сектора на информационните технологии няма как да продължим нормалното си развитие. Покрай всичките ограничения, както виждаме и в момента има отново нарастване за съжаление на броя заболели, няма как без технологии да просъществува както контролът, така и нормалната и комуникация и икономическа сфера в страната. Това означава, че секторът всъщност ще придобива все по-голямо значение. Виждате и в Плана за възстановяване и развитие голяма част от средствата ще отидат точно за иновативни проекти, защото дори голяма част от тези, които са зелени проекти, те отново залагат на иновации и на технологии. Така че виждаме секторът ще придобива все по-голяма тежест в икономиката. И нека да го кажем така: дигитализацията и цифровизацията на предприятията, на икономиката на България е предпоставка за това да останем конкурентоспособни в новия европейски модел след Ковид.

Водещ: България се слави с изключителни компютърни специалисти, а няма български технологични компании, които да са световно признати и да могат да работят на това равнище. Защо? Какво трябва да се преодолее?

Благовест Кирилов: На първо място стои отново нормативната база, тъй като от една страна, имаме закони, които са добре написани и работят, от друга страна обаче, те се прилагат само за частни случаи и няма как да бъдат използвани пълноценно, всъщност създават повече пречки пред предприятията, отколкото да им улесняват работата. От друга страна, България като държава следва да се ориентира да търси инвеститори, които да влагат ресурс тук, да използват работната сила и да изнасят печалбата, а повече да се разработват продукти тук от български компании или съвместни компании български и чуждестранни, които след това изнасят продукцията навън, защото тогава ние ще получаваме много повече. Сега, виждаме и примери, че има компании български, които дори сега могат да успеят съвсем скоро време да станат първия „технологичен еднорог“ така наречен. Но не трябва да имаме изключения, а по-скоро трябва да се борим за това това да стане като стандарт, че ние знаем, че имаме квалифицирани експерти, знаем, че имаме идеи и сме всъщност по-адаптивни от останалите. Остава да го приложим на практика и всъщност да не позволяваме да използват нашите ресурси без да получаваме нищо в замяна.

Водещ: Каква ще бъде ролята ви, каква ще бъде работата ви в 47-ия парламент?

Благовест Кирилов: Надявам се този път да имаме повече време за активна дейност, тъй като 45-ото и 56-ото Народно събрание видяхме, че колкото и ясни изказвания да имаше, че трябва да има правителство, че трябва да се борим с кризата, всъщност действия накрая почти нямаше. Имаше едно говорене без да има резултати от това. А в случая парламентарната група на „БСП за България“ показахме, че устояваме идеите си и стоим зад тях, и работим за тях. Ето, примерът, който аз давам, е за Комисията по дигитализацията. Комисията бе създадена, комисията работи активно и ефективно смея да твърдя, понеже тези въпроси, които задавахме на последното заседание на комисията както за преброяването, така и за машинното гласуване, всъщност днес все още са актуални и се обсъждат и от ЦИК, като резултатите от преброяването. Така че това е нещо, което смятаме да продължи. Смятаме да продължим да се борим за това да улесним електронното гласуване както за граждани, така и за компании, да улесним държавата във въвеждането на тези услуги, каталогизирането им също така, тъй като няма как да имаме дублиращи се услуги на две институции за едно и също нещо например, но в момента има и такива примери за съжаление. Тоест, има доста работа, която трябва да се свърши и на заден план. Но също така трябва да има и публичност и чуваемост на тези проблеми, защото смятам, че и обществото очакват това и очакват да получават наистина ефективни услуги, а не да остане само като препоръки в предизборната кампания.

Водещ: Предвиждате ли законодателни инициативи в тази насока?

Благовест Кирилов: Разбира се, да. От една страна, се залагат промени в Закона за електронното управление, които трябва да изяснят дадени казуси и сценарии, които виждаме се случват както с електронната идентификация, така и с електроните подписи, и най-вече с това също кои институции отговарят за дадени софтуерни продукти, защото казусът с преброяването означава, че законът дава възможност за прехвърляне на топката между институции, което всъщност не е хубаво да има бягане от отговорност, и е хубаво да ясна отговорност за всяко едно действие, особено в електронната среда. А отделно е необходимо да се контролират начините за гарантиране на сигурността на данните, които са на гражданите, както и на компаниите, защото това е нещо, което отново – то е на заден план, но всъщност е доста важно, особено в новите условия на глобална свързаност, на глобален достъп на данни, и трябва да можем да пазим своята информация.

Водещ: Член сте на БСП от 15 години, тоест от 19-годишен. Какво ви привлича толкова време да останете в тази партия и с какво пък вие убеждавате вашите съпартийци от структурите на БСП, София, та те вече за три поредни парламента издигат кандидатурата ви за народен представител?

Благовест Кирилов: БСП е партията, която през годините е доказала е може да отстоява интереса на трудещите се хора в България, както и на малките и средните предприятия, на тези, които всъщност са двигателя на цялата икономика, тъй като няма как да развием, дори да стигнем до големите предприятия, ако няма кой да тръгне през малките, през средните, да обучи тези хора, както и да пази здравето им, тъй като знаем лекарите в последната година са пред голямо изпитание. Така че за мен БСП отстоява тези идеи. В кампанията сега, която предстои, отново говорим с хората, отново обсъждаме идеите заедно, търсим решенията, и след това ги отстояваме в парламента. С това, с което аз убеждавам другите от БСП, смятам, че показва, че това, което бях казал, че ще направя както след първата кампания, така и след втората, всъщност работих с всички усилия да го постигна. Открит съм в идеите си, освен това винаги съм насреща за диалог, което смятам, че наистина е важно, особено в днешно време, където много хора водят монолози и смятат, че това печели, но за мен това не е ефективна стратегия.

Водещ: Вие сте млад човек, високо образован – какво ви липсва в съвременна България, какво не ви достига?

Благовест Кирилов: В съвременна България ми липсва чувството за сигурност, и то за сигурност за следващия ден. Защото това, което виждаме, е, че от една страна, да, има глобална пандемия, но от друга страна, сега покрай всичките кризи, които се задават с пълна сила зимата, когато имаме и политическа криза, и всъщност няма кой да каже: „Ето, аз поемам отговорността в следващите 4 години да управлявам с тази програма и имам ясна цел да я изпълня“, защото няма как дори да очакваме от едно служебно правителство, което е временно назначено всъщност да организира следващите избори, то да изпълни цялата програма за цял мандат. Няма как да ги критикуваме, ако те не изпълнят всичко това. Нужна е сигурност, и то е нужна сигурност и предвидимост от това, защото ако аз искам да създам своя собствена фирма, имам дадена идея в момента, честно казано бих бил много разколебан, защото от една страна, инфраструктурата, която има в момента, не е сигурна, от друга страна, нормативната база, както и мерките за помощ на предприятията не са най-ефективните, и трето, самата България като държава трябва да отстоява по-силно националните си интереси както пред партньорите от Брюксел, така и на световно ниво.

Водещ: Защо избирателите трябва да подкрепят, трябва да дадат доверие на коалиция „БСП за България“?

Благовест Кирилов: Коалиция „БСП за България“ показа, отново ще кажа, през последните два парламента, че отстояваше идеите, зад които стоеше през кампаниите, че не правихме задкулисни сделки и задкулисни разговори с никоя друга партия, бяхме отворени за диалог, и когато обсъждахме мандатите също така бяха поканени партиите на диалог. За съжаление, това не проработи и не се получи. Но освен това, имаме програма както за първите 100 дни от конструиране на парламента, така и обща визия за България, която всъщност включва доста от идеите, за които говорихме досега, както и мерки за подобряване на ситуацията.