Георги Ангелов: Необходимо е изместване на фокуса - от аутсорсинг към създаване на международни стартиращи предприятия в България

На тези избори Георги Ангелов се явява под номер 102 в листата на „БСП за България“ в 23 МИР в София

Георги Ангелов е роден през 1996 година. През 2019 година придобива бакалавърска степен със специалност "Икономика и бизнес" от Университета за национално и световно стопанство. През 2020 година придобива и магистърска степен по "Управление на международни проекти". Притежава над 4-годишен опит в сферата на общинската администрация, заемал е различни ръководни позиции в международна компания, а през изминалите месеци изпълняваше ролята на парламентарен секретар в Министерство на труда и социалната политика.

- Г-н Ангелов, допреди няколко месеца бяхте парламентарен секретар на Министерството на труда и социалната политика. Какви са най-големите постижения на министерството за този иначе кратък мандат?

Бихме могли да разделим успехите в социалната политика в няколко направления, като това са дългочакани промени, които хората си представяха от години.

Първият е свързан с политиките в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция. Там успяхме да реализираме мярката 60/40 и изпълнението на Националния план за действие по заетостта за 2022 г., който спомогна за запазване и повишаване на заетостта и поддържане на ниски нива на безработицата. В рамките на една година броят на заетите лица се повиши с около 40 хил. лица, а равнището на регистрирана безработица се запази на исторически най-ниски нива: 4,5% за месец май 2022 година при 5,7% година по-рано.

Втората ни голяма гордост също е свързана с Националния план за действие по заетостта за 2022 година. Чрез увеличен финансов ресурс от 50 млн. лв. по него със 123 млн. лв. ще бъде осигурена заетост на повече от 22 хиляди безработни лица, а 11 хиляди безработни ще бъдат обучени по различни професии.

Работата ни с граждани на трети страни също показа резултат. Към юни 2022 година от Агенцията по заетостта са информирани и консултирани 31 300 украински граждани за възможностите за обучение и работа в България, от които 16 200 лица са консултирани в бюрата по труда, а 15 100 лица - чрез създадени мобилни екипи към тях. 3 000 са регистрираните в ДБТ като безработни търсещи работа лица с временна закрила, като 2 120 лица са започнали работа чрез трудово посредничество, в т.ч. по програми и мерки за заетост.

 

- По време на предизборната си кампания говорите много за стартъпите в България. Има ли нужда от развитие на благоприятна среда за стартъпи и какво изисква това?

Разбира се, че има нужда от такава среда. Необходимо е изместване на фокуса - от аутсорсинг към създаване на международни стартиращи предприятия в България.

Един от много важните критерии за привличане на чуждестранни инвестиции в технологичната сфера е приемане на изпълними критерии за получаване на така наречената „стартъп виза“. В момента е качен за обществено обсъждане проект на Наредба за условията и реда за издаване, удължаване и отнемане на удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен „стартъп виза“ в портала за обществени консултации. И бих искал да се възползвам от възможността да приканя всички заинтересовани страни, включително всички млади предприемачи, които в момента се опитват да разработят свой технологичен продукт или услуга, да отделят от времето си и да се се запознаят с проекта на така нужната за всички ни „стартъп виза“.

Друг основен приоритет, който считам за необходим за бизнеса, е създаването на нов тип юридическо лице, а именно договорно акционерно дружество, което ще улесни инвестициите в стартиращи предприятия, а от друга страна ще стимула служителите в дадена технологична компания, като им даде възможност за закупуване на дялови опции от компания, в която работят, без да е необходимо да минават през усложнените процедури, които се прилагат при акционерните дружества, на принципа на вестинг договори.

Ако искаме България да се превърне в един от лидерите в Европа по привличане на чуждестранни и създаването на местни старъпи, а кой знае, може би и да се превърнем в страната която е дала началото на десетки „еднорози“, трябва да работим за технологичен трансфер между правителство, корпорации, стартъпи и образование.

За да стане всичко това реалност обаче, ни трябва политическа воля.

България е на 53-то място в света (последно в ЕС) по индекс на конкурентоспособност, с най-ниската средна заплата в ЕС и с най-нисък БВП на глава от населението. За сравнение, БВП на България e oколо 75 млрд. долара, а този на Румъния е 249 млрд. Ако сме смели и започнем да инвестираме в местните си бизнеси с голяма добавена стойност и в образованието на кадрите си, спокойно мога да заявя, че бихме могли да настигнем Румъния преди 2030 година с ръст от около 10% на БВП на година.

 

- Вие сте млад кандидат за народен представител. От какво имат нужда младите в България?

Младите в България имат нужда от стабилни доходи, изпреварващи ръста на инфлация в Европа. В момента, според данни на ОИСР, над 170 хил. млади хора или около 17% от младежите между 15-34 години нито работят, нито учат. Като главна причина посочват ниското заплащане. За това един от основните ми приоритети, ако бъда избран за народен представител, е да предложа хората до 26-годишна възраст да бъдат освободени от данък върху общия доход, с което ще се увеличат техните нетни възнаграждения с 10%. Вторият ми приоритет ще бъде въвеждане на държавна гаранция по ипотечните кредити за закупуване на първо жилище от млади семейства. Тук предполагам, че ще се появят хора, които ще кажат, че това няма да реши проблема с високата инфлация и скока в цените при жилищните имоти. Като икономист мога да кажа, че икономическите кризи са циклични. Демографската криза обаче е това, върху което трябва да съсредоточим всичките си усилия като държава и институции. За това и ще предложа премахване ограниченията, свързани с броя на финансираните инвитро процедури и повишаване на тавана на финансиране на единична инвитро процедура. Време е да излезем от статистиките по отрицателен демографски прираст на населението.

Друг важен приоритет за мен е премахването на ограниченията, свързани с броя на финансираните инвитро процедури и повишаване на тавана на финансиране на единична инвитро процедура. Имаме задължение да осигурим на младите възможности за създаване на семейство и отглеждане на деца.

 

- Какви проблеми виждате във Вашия избирателен район - 23 МИР в столицата? Какво Ви споделят гражданите?

23 МИР е най-големият район в страната, той обхваща Витоша, Изгрев, Красно село, Лозенец, Младост, Панчарево, Студентски и Триадица, което прави определянето на един проблем доста трудно, предвид мащабите. Няма как да не споменем обаче липсата на канализация в голяма част от кварталите, в които живеят стотици хиляди хора. Липата на осветление в тъмните части от денонощието, липсата на свързаност що се отнася до обществен транспорт. В централните части на града основен проблем за живущите остава липсата на паркоместа, което поставя на дневен ред строителството на така желаните от гражданите буферни паркинги. Разбира се проблемите са още много, но нека започнем с изпълнението им стъпка по стъпка. По време на кампанията видях, че за щастие все още имаме активно гражданско общество, което вижда грешките и отстоява правата си, а в случая става въпрос за осигуряване на най-елементарни блага.