За град София

Произход на името: Първото име на днешна София е Сердика – дава го тракийското племе серди, заселило се в района през първото хилядолетие преди Христа. Римският император Траян във II в. пък му дава родовото си име – Улпия Сердика. При българските ханове Сердика става Средец. По време на византийското владичество се добавя и Триадица. В края на Второто българско царство градът все повече се споменава с името на митрополитската си църква "Св. София". София трайно се налага през османското владичество и се запазва като град на Божията Премъдрост и до днес.
История: При императорите Траян и Константин Велики градът бележи разцвет, превръща се в силна крепост. В 809 г. хан Крум го включва в пределите на българската държава. Под византийска власт той е център на административна област – тема. През 1382 г., след дълга обсада София е завладяна от османците. Заради средищното си положение в центъра на Балканите те я правят седалище на Румелийското бейлербейство, в което влиза почти целият полуостров. То просъществува 3 века. 
Някога София е била тесни, криви и кални улици и главно бедни едноетажни къщи. Черквата "Св. София" още в началото на XVI в. е превърната в Сияуш паша джамия, а две големи земетресения през 1818 г. и 1858 г. почти напълно я разрушават. Реставрирана е през 20-те години на миналия век и осветена през 1930 г.
 

Столица:  По време на руско-турската освободителна война императорската гражданска канцелария се установява в Търново. След победата временното руско управление начело с княз Дондуков-Корсаков избира за свое седалище Пловдив – най-големият български град тогава. След Берлинския конгрес обаче Пловдив остава в пределите на подвластната на Османската империя Източна Румелия. Сърбите пък се опитвали да откъснат временно окупираните от тях Царибродско, Трънско и Брезнишко. Надигали се вълнения в Македония. Години преди това българският историк и професор в Русия Марин Дринов лансира идеята София да стане столица на България, защото се намира в средата на българските земи. Всички тези съображения карат руснаците да изберат София пред Търново за седалище на временното руско управление. Окончателното решение, и то без почти никакви дискусии, взема Учредителното събрание. Така на 22 март – 3 април по нов стил, София става столица на България. Първият кмет на София е Манолаки Ташев. Той управлявал едва 3 месеца – от февруари до май 1878 г. поради внезапната си смърт. Още по негово време се поставя задачата за изработване на градски план на София. 1/3 от първия бюджет на София от 1879 г. отива за осветление. Купуват се 300 нови газени фенери и стълбове от Виена. В 1880 г. с биволски коли от пристанището в Лом идва и първата парна машина – за държавната печатница. Към 1938 в София и прилежащите й села вече има 369 индустриални предприятия. Първата електрическа крушка светва в София на 1 юли 1879 г. за тържественото посрещане в града на княз Александър Батенберг.
 

Архитектура: В първите две десетилетия от обявяването на затънтената ориенталска София за столица господства архитектурната стилистика на XIX в., дело изцяло на архитекти, строители и декоратори от Австро-Унгария, Русия, Германия, Италия, Полша. По това време в Европа вече се налага нов стил в архитектурата и изкуството, обявил пълно скъсване с традициите – сецесионът. Първото поколение български архитекти, образовани в елитни европейски училища (архитектурен факултет в София се открива едва в 1943 г.), заявява имената си в началото на новия век. Те прегръщат модернизма, като го украсяват с форми от местното архитектурно наследство. Без да създават собствен стил, налагат едно национално-романтично направление в българската архитектура.

Основни забележителности:

ЛЪВОВ МОСТ 
Лъвовият мост е построен на мястото на т.нар. “Шарен мост” през 1889 –1890 г по проект на инж. Прошек. Името му идва от поставените в четирите му края лъвски бронзови фигури, изработени през 1891 във виенската фирма “Вагнер”. Парапетите на моста са от гранит. Мостът е архитектурен и художествен паметник на културата. 
 
ОРЛОВ МОСТ 
Орлов мост е построен през 1890-1891 г. по проект на инж. Прошек. Той е завършек на централното историческо направление бул. “Цар Освободител” и начало на Борисовата градина. Орлов мост е един от първите монолитни мостове, строени в София след Освобождението. Върху масивни каменни колони по четирите му страни са поставени четири орела с разперени криле. Парапетите на моста са с богато орнаментирани чугунени решетки. През 1970 г. във връзка с разширението на бул. “Цариградско шосе”мостът беше разширен във връзка с като северната му част се измести. 
 
ПЛОЩАД БАНСКИ 
Площадът е едно от най-старите и важни в градоустройствено отношение места в центъра на София. В неговото изграждане присъстват важни за историческото развитие на града паметници на културата като джамията “Баня Баши” , Централна минерална баня и Централни хали. Там се намира и минералният извор на града, който е бил каптиран още през I в. и е служил на софиянци до 1912 г. Под площада се намират археологически останки от римския период на София. При реконструкцията на площада през 2004 г. беше възстановен красивия фонтан /дело на скулптора Г. Бакърджиев/ и историческото озеленяване. Едно от атракциите на площада е експонирането на малка средновековна турска баня в северозападния му край. Площад “Бански” има статут на историческа градина като паметник на културата. 
 
ЦЕНТРАЛНА МИНЕРАЛНА БАНЯ 
Сградата на Централна минерална баня е построена през периода 1905 –1910 г. по проект на архитектите П. Момчилов и Фр. Грюнангер. Тя се явява едно от върховите постижения на българската архитектура като фасадните решения и интериора са в духа на “националния стил”, или също така наричан “неовизантиката”. Банята функционира до 1988 г., след което дълго време е безстопанствена и през 1998 г. с решение на Столичен общински съвет и й отредена нова функция – Музей за история на София. Северното крило остава с традиционните си функции и активното използване на минералната вода. През периода 1998 – 2008 г. са извършени множество архитектурно-строителни и консервационно-реставрационни работи по адаптацията на банята за музей, но все още сградата не е отворена с новата ти функция. Централна минерална баня е архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. 
 
ЦЕНТРАЛНИ ХАЛИ 
Сградата на централните хали е построена в периода 1902-1905 по проект на архитект Наум Торбов. Тя има важна композиционна роля в изграждането на архитектурния ансамбъл “площад Бански ” – улица “Пиротска” – бул. “Мария Луиза”. Явява се един от емблематичните образци на българския стил “неовизантика” в архитектурата от началото на XX в. Фасадите са много богати на каменна пластика и други елементи на архитектурно-художествен синтез. Халите бяха основно реконструирани и отвориха повторно врати за гражданите на София през 2001 г. В сутерена са запазени и експонирани археологически останки от римския период на София. Халите са архитектурен паметник на културата от местно значение. 
  
СУ “СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” 
Сграда на Софийския университет е строена на три етапа в продължение на почти половин век. Първоначалната сграда, т. нар. ”ректорат” е по проект на архитектите Бреасон, Н. Лазаров и Г. Ненов, Й. Миланов и обхваща периода 1907-1920 г. Разширението на южното крило се реализира през 1940 –1952 г. по проект на арх. Л. Константинов. Сегашният вид на университетския комплекс се формира след завършването на северното му крило през периода 1972 –1985 г. В интериора и по фасади, сградата е богата на архитектурно-художествен синтез. Тук са работили изтъкнати български скулптури и художници като Парашчук, Шиваров, Ив Пенков. Сградата на Софийски университет е архитектурен, исторически и художествен паметник на културата от национално значение. 


НАРОДНА БИБЛИОТЕКА “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИ” 
Строителството на народна библиотека “Св.Св. Кирил и Методи” започва през 1942 по проект на архитектите Д. Васильов и Ив. Цолов. Сградата е завършена след войната през 1954 г. Монументалната сграда е изградена в духа на неокласиката и е дело на едни от най-талантливите български архитекти, оставили трайни следи в историята на архитектурата. Библиотеката е архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение 
 
НАЦИОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ 
Сградата на националната художествена галерия се намира на мястото на бившия конак на румелийското бейлербейство. Веднага след Освобождението 1878 г. започва неговото преустройство като разширенията на сградата целят създаването на представителен княжески дворец, изграден по най-добрите образци на европейската архитектура. По проектите работят архитектите Фр. Грюнангер и Румпелмайер. След 1944 г. сградата на двореца се ползва като национална художествена галерия и етнографски музей, като нивото й към площада е изкуствено задигнато. Интериорите са изключително богати на архитектурно-художествен синтез. Сградата на НХГ е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата ат национално значение. 
  
СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ 
На 22 октомври 1928 г. с разпоредба на Столичния общински кмет ген. Владимир Вазов се създава музей с три отдела: музей, библиотека и архив. Обособяването на картинна галерия е част от дейността на музея. През 1948 г. част от фонда на галерията е прехвърлен в новообразуваната Национална художествена галерия. Като самостоятелна институция СГХГ се обособява през 1952 г. През 1973 г. й е предоставена сградата на бившето градско казино. Официалното откриване на експозицията е през 1977 г. Самата сграда в която е разположена сега СГХГ (бившето казино) е строена през 1908 г. по проект на арх. Н. Торбов. Разширявана е през 1940 и възстановяната след бомбардировките от войната отново през 1948 г. СГХГ е важен културен център в живота на столицата. Сградата е архитектурен паметник на културата. 

СГРАДАТА НА БАН 
Сграда на БАН е строена през 1926 г. по проект на архитектите Овчаров и Йорданов. Първоначално тя се ползва от Министерството на външните работи. Сградата има първостепенно градоустройствено местоположение като формира северната рамка на площад “Народно събрание“. Главния вход към площада е акцентиран от скулптурна група със символите на науката и изкуството, създадена от скулптура Шиваров. Сградата на БАН е архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. 
  
СГРАДАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ 
Сградата на Народното събрание е строена на три етапа. Първоначалният проект от 1884 г. принадлежи на архитект К. Йованович. Сградата е тържествено осветена на 25 ноември 1884 в присъствието на княз Батемберг, патриарх Климент и Министър председателя Стамболов. По-късно през 1896-1899 г. арх. Й. Миланов построява двуетажното северно крило, а през 1925 г. арх. П. Койчев започва изграждането на триетажното крило, което оформя окончателно сградата към площад “Александър Невски”. В интериора сградата на Народното събрание е много богата на архитектурно-художествен синтез. Облицовъчните материали и обзавеждането са били внесени навремето от Австро-Унгария. Сградата има важно значение в композицията на площад “Народно събрание”. Многократно са била извършвани архитектурно-строителна и консервационно-реставрационни работи както по фасадите, така и по интериора на сградата. Тя е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение 
 
БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА 
Сградата на БНБ е построена в периода 1934 – 1939 г. по проект на архитектите Ив. Васильов и Д. Цолов. Счита се за един от шедьоврите на българския модернизъм и едно от най-сполучливите решение на съседство между два исторически периода – средновековната Буюк джамия (сега комплекса на Археологическия музей) и съвременната архитектура. В интериора банката е богата на архитектурно-художествен синтез със своите дърворезби, метални декоративни решетки, скулптурни фигури и стъклописи. Авторите на стенописите са Ив. Пенков и Д. Узунов. Сградата на БНБ е архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. 

БОРИСОВА ГРАДИНА 
Борисовата градина е един от трите резервата на територията на София. Тя е паметник на градинското и парково изкуство от национално значение. Най-значителното събитие през годините след Освобождението на България в областта на градинската дейност се счита създаването на сегашната Княз-Борисова градина. През 1882 г. столичния кмет Иван Хаджиенов довежда от Букурещ швейцарския градинар Даниел Неф. През пролетта на 1882 г. той изработва първия план на градината и организира разсадник. През 1884 г. Неф започва изграждането на градината. Първоначално са били засадени акациеви дървета, оформени са лехи с цветя, малко езеро и всичко е било оградено с жив плет от дъб и глог. През 1885 г. Пепиниерата, както са я наричали тогава вече е оформена като градина, а през 1886 г. е имала площ от 30 хектара с четири основни алеи. През 1906 г. за управител на градските градини и паркове в София е назначен елзасецът Йосиф Фрай. Той преустройва парка въз основа на изработения от него втори план, доразвиващ идеята на Д. Неф. От 1934 г. за управител на службата „Градини и паркове" в София е назначен българският специалист - градинар Георги Духтев. Благодарение на него и на тогавашния кмет на града инж. Иван Иванов в парковото дело на столицата настъпва подем. Княз-Борисовата градина е планирана и в голямата си част реализирана по схеми, заимствани от образци на австро-германския парков барок. Яснотата на нейната композиция, съвършенството на пропорциите на пространствата, прецизно избраният и композиран растителен материал я правят образец и паметник на българското градинско и парково изкуство, обявен през 1986 г. На територията на парка се намират мемориални бюст-паметници на видни български исторически личности, които също имат статут на паметници на културата. 
  
ДОКТОРСКА ГРАДИНА И ПАМЕТНИК 
Докторският паметник е издигнат в памет на загиналите медицински чинове, участвали в Руско-турската освободителна война (1877-1878) година. Строен е през 1882 –1884 година от италианския майстор Фарабоско, по проект на арх. Томашек. По четирите страни на паметника са изписани имената на селищата, където са водени най-големите сражения. Западната страна е отредена на Плевен, източната – на Пловдив, северната – на Шипка и южната – на с. Мечка. В средата на западната страна е вградена древната емблема – символ на лечителя: “Змия, увита около чаша”. За съжаление днес липсват металните венци, които обграждаха надпис. Красивата градина около Докторския паметник е оформена по-късно, около 1930 година, като дендрариум - от множество дървесни и храстовидни видове. Алеите на “Докторската градина” се събират край паметника. 
 
КАТЕДРАЛЕН ХРАМ “СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ” 
Храм-паметник “Александър Невски” е строен в периода 1904 –1912г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Решение за неговото изграждане е взето от Народното събрание във Велико Търново през 1879 г. като знак на признателност към руските освободители. Храмът е осветен чак през 1924 г. По неговото изграждане участват изтъкнати български и руски архитекти. Декоративната и стенописна украса е дело на художниците В. Васнецов, В. Савински, А. Митов, Ст. Иванов, А. Белковски и др. В криптата се намира една от най-ценните в България експозиция от икони. Храм-паметникът е архитектурен, мемориален и художествен паметник на културата от национално значение. 
  
ЦЪРКВА “СВЕТА СОФИЯ” 
Църквата “Света София” е една от малкото запазени късно християнски базилики по българските земи. Тя е строена през VI в. на мястото на по-рани църкви от IV и V в. В края на XIV е била преустроена в джамия с минаре. Претърпяла е земетресенията през 1818 и 1858 г. Наред с църквата “Свети Георги” тя е една от най-старите и ценни исторически обекти на София от римския й период. Разположена е в центъра на най-святото място на многовековния град – т.н. “Сердикийски некропол”. Под цялата църква се намира нейното археологическо ниво, състоящо се от антични гробници, чиито експониране предстои. Църква “Света София” е археологически и архитектурен паметник на културата от национално значение. 
 
ЦЪРКВА “СВЕТА НЕДЕЛЯ” 
Сегашната църква “Света Неделя” е построена през 1930 г. по проект от архитектите Ив. Васильов и Д. Цолов. На нейното място е имало две по-стари църкви от XVIII и XIX в. През 1856 е построена нова по-голяма църква с училище и две кули, която съществува до историческия атентат през 1925 г. При новия проект са запазени размерите на възрожденската църква, с известно разширение на изток. В северната нартика на сегашната църква е гроба на софийския митрополит Партений, а в южната- на екзарх Йосиф I. Църквата е стенописвана в периода 1971 –1973 от художниците К. Йорданов, Г. Георгиев, Д. Балкански, Н. Ростовцев и др. Иконостасът след 1925 г. е изработен от Ив. Травницки. Интериорът на църквата е много богат на архитектурно-художествен синтез. Под църквата се намират археологически останки от голяма обществена сграда (преториум) от римския период на София. Църквата е архитектурен, исторически и художествен паметник на културата от местно значение. 
 
ЦЪРКВА “СВЕТИ ГЕОРГИ” /РОТОНДА/ 
Църквата е най-стария запазен и експониран паметник на културата в София. Сградата многократно е сменяла своята функция. Първоначално е била построена за мавзолей ( мартириум), през III – IV в. Била е също и обществена сграда и част от археологическия комплекс, експониран на открито в двора на хотел “Шератон”. По време на Възраждането служи за православен храм и има силно променен външен вид. Интериорът на църквата е изключително богат на архитектурно-художествен синтез. Интерес представляват реставрираните стенописи от XVI, XVII и XIX в. Църквата е архитектурен, археологически и художествен паметник на културата от национално значение. 
 
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ 
Буюк (Голямата) джамия e най-старата запазена постройка в София от средновековния период на града. Както е било обичай за османското строителство, около джамията е имало и други сгради: хан, медресе, водохранилище и чешма. По време на руско-турската война изоставената джамия е била превърната в болница. В края на 1879 г. Министерството на Народното просвещение я предоставя на сформираната месеци преди това библиотека, към която “се предполага да се уреди музей за старини”. Официалното откриване на библиотеката в джамията е на 2 март 1880 г. През 1938-1940 г., след завършването на новите крила, е извършен първият след 1900 г. основен ремонт на джамията и разпределението на помещенията добива настоящия си вид. Музейната сграда е силно разрушена по време на бомбардировките над София през 1943 г.. Едва през 1948 г. Музеят отново отваря вратите си за публика. През 1999-2000 г. южният лапидариум и дворът пред него са преустроени в арт - кафе и сега е едно от любимите места за софиянци. 

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи